Лондонски мирен договор

 На 30 май 1913 година е подписан Лондонският мирен договор между държавите от Балканския съюз - България,м Сърбия, Гърция и Османската империя,  с който се слага край на Балканската война. Претърпяла поражение във войната, Османска имп

От края на септември до началото на ноември 1912 година съюзническите армии  завладяват почти всички европейски владения на Османската империя. Османските войски задържат обсадените крепости Одрин, Шкодра и Янина. Поражението на българите в първата битка при Чаталджа води до патова ситуация  на фронта.На 20 ноември е сключено примирие. Едно от условията му е преговорите за мирния договор да започнат до края на месеца.

Мирната конференция е открита в двореца „Сейнт Джеймс“ в Лондон на 3 декември. Участие в нея взема и Гърция, макар и да продължава бойните действия в Епир и Егейско море. Паралелно с конференцията в британската столица се провеждат и съвещания на посланиците на Великите сили (Великобритания, Франция, Русия, Австро-Унгария, Италия и Германия). Техните решения поставят предели върху придобивките на балканските съюзници. Едно от тях е, че Османската империя трябва да запази цялото северно крайбрежие на Мраморно море, което ще подсигури контрола  й  върху Дарданелите и Босфора.

Второто решение, взето на 8 декември,  е за създаване на Албан ска държава . Под натиск от Австро-Унгария и Италия,  Сърбия е принудена да се откаже от излаз на Адриатич    еско море,  а Гърция – от аспирациите си към Вльора. В замяна на това на Белград са обещани икономически компенсации (безмитен транспорт и железница през Северна Албания), а на Атина – благоприятно решение за принадлежността на Крит и егейските острови (без Додеканезите).

Преговорите между османската делегация, ръководена от министъра на търговията Мустафа Решид паша,  и балканските съюзници -  Стоян Денев от българска страна, Стоян Новакович от сръбска, Лазар Миюшкович от черногорска и Елевтериос Венизелос  от гръцка,  се проточват заради неотстъпчивостта на османците по отношение на Одринска Тракия.

На 15 декември Решид паша предлага Одринският вилает и островите в близост до Дарданелите да останат в Османската империя, а на Албания и Македония да бъде предоставена автономия под суверенитета на султана. Съюзниците отхвърлят това предложение и приканват османците да се откажат от всякакви претенции за земите западно от линията Мидия-Енос и от островите. На 4 януари 1913 г. посланиците на Австро-Унгария, Германия, Италия, Франция и Англия в Цариград подават колективна нота до османското правителство, с която го приканват да отстъпи Одрин на България и да предостави егейските острови на разпореждане на Великите сили.

Правителството на Кямил паша взема решение да се подчини на нотата, но ден по-късно (10 януари) е свалено в резултат на държавен преврат, извършен от младотурските  дейци Енвер бей и Талаат. Новото османско правителство начело с Махмуд Шевкет паша протака отговора си на условията за мир и на 16 януари съюзниците прекъсват мирните преговори.

В хода на бойните действия, подновени след младотурския преврат, османците търпят тежки поражения при Булаир прз януари 1913 година , Янина през февруаари и Одрин през март  и са принудени за втори път да искат мир.

Заседанията на Лондонската конференция са възобновени на 18 април  1913 г., но се проточват заради конфликта между Черна гора и Австро-Унгария за Шкодра. Още през март, по настояване на австро-унгарците,  Великите сили се договарят градът да влезе в пределите на бъдещата албанска държава. В края на същия месец силите (без Русия) устройват военноморска демонстрация в Адриатическо море до черногорския бряг. Въпреки това на 10 април черногорските войски влизат в крепостта, опразнена от турския гарнизон. В отговор Австро-Унгария заплашва, че ще прати войски в Северна Албания, и, по съвет на руския император, черногорският крал Никола отстъпва от Шкодра.

Междувременно се изострят спорове между България, Сърбия и Гърция за подялбата на Македония, отнета от османците. Под натиска на британския външен министър Едуард Грей  трите страни се съгласяват да сключат мирен договор с Османската империя, без да преодолеят разногласията помежду си.

Условията на Лондонския договор, договорени с посредничеството на Великите сили  и Антантата  са следните: Османската империя отстъпва на съюзниците всичките си владения на запад от линията Енос на Егейско море,  Мидия на Черно море, без Албания. Уреждането на границите и устройството на албанската държава се поверява на големите европейски държави – Великобритания, Франция, Русия, Германия, Австро-Унгария и Италия. Османската империя се отказва от суверенитета си над остров Крит, който е присъединен към Гърция. Решението за статута на егейските острови и полуостров Атон, окупирани от Гърция през войната, е предоставено на европейските сили. Член 6 от договора излъчва международна комисия, която трябва да реши финансовите въпроси (уреждане на военните дългове и разпределянето на част от османския дълг между държавите, придобили бивши османски територии).